Детето плаче заради лоши оценки

Перфекционизмът обикновено се проявява през училищните години. Ако обичайно детето е трудолюбиво и старателно, ако получава добри оценки, ще бъде силно разочаровано от четворка или тройка, които, според него са му писани напълно незаслужено.
Най-често се разстройват тези, които са си поставили висока летва. Обикновено те страдат от така наречения „синдром на отличника“, възприемат дори петицата като грандиозен провал или

несправедливост, която учителят е проявил спрямо него

Децата могат да реагират бурно – да плачат, да се бунтуват, дори да станат агресивни.
Ситуацията се влошава и ако родителите оказват постоянен натиск, ако изискват високи резултати, защото са амбициозни и те. В този случай детето ще е още по-тъжно, защото ще чувства, че ги е разочаровало.

Ако става дума за тийнейджър, сълзите с повод и без повод не са рядкост. Заради хормоналната буря юношите стават по-чувствителни. Те не са така стабилни като по- възрастните и не са толкова безгрижни като децата.
Към тях родителите трябва да са особено внимателни. Да им помогнат правилно да преживеят провала и да ги подкрепят.
Когато едно дете се опитва да бъде по-успешно от своите връстници, обикновено то се стреми

да докаже нещо на някого

- на себе си, на приятел, сестра или родители.
Понякога ученикът може да се състезава дори с герой от любим филм или анимация, идеален герой, от който е пленен.
Болезнено реагират и тези деца, чийто родители непрекъснато ги сравняват и им дават за пример дъщерята/сина на колежка или приятел. Те, естествено, са пълни отличници.

„Най-важното е да разберете защо детето си поставя високо летвата. Защо това е важно за него и какво иска да постигне“, обяснява психоложката.

- За да го успокоите, изберете подходящ момент, когато и вие и то сте спокойни и емоциите са отшумели. Когато и двамата сте под стрес, диалогът едва ли ще даде плод.

- В никакъв случай не трябва да нахлувате в стаята на дъщеря си с думите „Е, защо пак ревеш“

- Не трябва да омаловажавате чувствата на детето, дори ако ви се струва, че то се тревожи за дреболии и глупости („Господи, колко още проблеми ще има в живота ти. Това е наистина дреболия!“).

- Отнасяйте се към притесненията му с разбиране и състрадание. Кажете му, че разбирате защо е гневен, обиден, разочарован.

- Благодарете му, че споделя с вас чувствата си – в случая с тийнейджърите това наистина е много важно.

По материали на Parents. Мона Василева